Ако за централата може да се каже че е сърцето на охранителната система, то за датчиците може да се каже че са очите и ушите й. Правилния подбор на типа датчици и мястото на монтаж определят в най-голяма степен нивото на сигурност което системата осигурява. Има няколко основни видове датчици, от които най-важните са:

1. Обемни (инфрачервени) датчици за движение. Това са датчиците които се използуват най-често. Служат за засичане на движещи се в обхвата им обекти. Най-разпространенените обемни датчици имат обхват около 10 метра и ъгъл на засичане около 180°. Обикновенно се монтират в някой от горните ъгли на помещението което трябва да се охранява. Има две тяхни особеност които трябва да се има предвид: 1) стъклените прегради са непрозрачни за тях; 2) те засичат всякакъв вид движение,така че освен на движещ се човек ще реагират и на кучето или котката които се намират в помещениет което охраняват и дори на перде разклатено от вятъра. Делят се на две групи:
   • Аналогови - Тяхната цена е малко по-ниска. Това е за сметка на качествата им. Основния недостатък при тях е че по-често генерират фалшиви сработвания, дължащи се например на пикове в захранващото напрежение. Освен това чувствителността им е сравнително по-ниска.
   • Цифрови - Това е по-нова технология. При тях сигналите предварително се дигитализират. Благодарение на това всички обработки върху тях са цифрови. Това значително уваеличава надежността, прецизността и чувствителността им. Освен това фалшивите сработвания при тях са снижени до минимум.
2. Магнитни датчици. Тези датчици се монтират на врати или прозорци и задействуват при отварянето им. Състоят се от две части - подвижна и неподвижна. Подвижната се монтира на вратата или прозореца, а неподвижната на рамката.
3. Датчици за счупено стъкло. Тези датчици следят звуковия фон в помещението и реагират единствено само на специфичния звук който се получава при счупване на стъкло.